Каменните гъби край Кърджали разказват интересна легенда
Наричат 
ги още Скалните гъби, а измежду локалното население са познати и като Мантар кая. Каменните гъби са причудливи скални формирания,формирани в следствие действието на водата и вятъра. С розовите си пънчета и зеленикави шапки наподобяват същински гъби. Намират се на към километър северно от с. Бели слой, до самия път, в предпазена територия с повърхност от 3 хектара. Образувани са в риолитови вулканични туфи, които са разследване от интензивната подводна вулканична активност в региона отпреди милиони години, когато Родопите са били надълбоко дъно на неспокойно море.
Древният град Кабиле - пътешестване през пет столетия
След отдръпването на морето и при издигането на морското дъно скалите били подложени на ерозията и под въздействието на слънцето, вятъра и водата се образували днешните каменни гъби. Те са завършени в два обособени пласта на туфите, които имат и разнообразни механични свойства.
В първия слой са „ пънчетата на гъбите ”, той е „ по-слаб ” – предразположен е на въздействието напразно и водата, и е с розов отенък, който се дължи на минерала клиноптилолит. В горния слой са „ шапките ” на гъбите. Той е със зелено обагряване – резултат от минерала селадонит. Този слой е и по-издръжлив на естествените стихии, заради което изтъняването е повече изразено в долния слой, където са пънчетата на гъбите. Сините и черните петна са резултат от манганови конкреции. Височината на гъбите е релативно идентична – към 2.5 – 3 метра, колкото е и дебелината на пластовете, от които са се образували.
Стобските пирамиди – открит урок по геология
И за тези чудни естествени явления се носят митове. Според най-популярната от тях в крепостта Перперикон живеел въглищарят Радуил, който бил безпаричен и се препитавал непретенциозно, само че имал четири неземно красиви дъщери. Момичетата били чевръсти и работливи, помагали на татко си и излизали отвън крепостта единствено с цел да търсят вода, тъй като тя мъчно се намирала и все не достигала. Един ден, когато тръгнали за вода, иззад хълма до реката ги застигнали разбойници. Девойките съумели да избягат и се скрили в крепостта, само че тя била нападната от ордите, които избили мъжете и завладели дамите, а измежду тях били и Радуиловите дъщери. Повели ги към главатаря, с цел да си избере той най-хубавата от тях, а останалите да продаде в иго. Водачът избрал най-голямата. Тя, обаче, съумяла да измъкне ятагана му и го посякла, а сестрите й се нахвърлили върху останалите с каквото намерили – камъни и дървета, а след това избягали в близката гора. След тях тръгнали разбойниците да ги гонят и когато ги настигнали, отсекли главата на най-голямата от тях. Тя се трансформирала в гъба, а същата орис сполетяла и сестрите й.
Демир баба - Железният татко
Интересни са историите освен за появяването на Каменните гъби, само че и за лечебните свойства на един от минералите, който се съдържа в състава на скалите. Това е клиноптилолитът, прочут още като зеолит, който обуславя розовото оцветяване на пънчетата. Популярността на минерала нараства през последните години, въпреки че родопчаните от дълго време го познават и употребяват свойствата му. Зеолитът притегля и задържа катиони от средата, в която се намира, и от своя страна отделя други. Смята се, че в случай че се сложи във водна среда, той отстрани всички нездравословни за индивида субстанции от нея даже и радиоактивните. Водата, обработена със зеолит възстановява кръвното налягане, отстранява напрежението, лекува депресивни положения и бодърствуване.
Според изказванията, в случай че минералът се потопи във вода и се остави да престои една нощ, водата, в която е бил, към този момент е целебна. Тя лекува стомашно-чревни болести, гастрити, колити, детоксикира организма, пречиства жлъчката и бъбреците. Всички тези свойства на клиноптилолита към момента се изследват, само че локалното население пие „ живата вода на камъка ”. Дали на нея или на чистия въздух се дължи дълголетието на родопчаните е мъчно да кажем, само че всички знаем, че във всяко вярване има доза истина.
